1. |
Обичай
03:40
|
|
||
|
Защо денят изгрява под звездите там, навън
и тъй потайно ме връхлита в краткия ми сън.
В зори животът се пробужда, ехти камбанен звън
“обичай ти”.
Защо нощта не гасне в скритото ми второ аз
и тъй нехайно ме въвлича в тъмната си власт.
По здрач не бият барабани, не се дочува глас
“обичай ти”.
И вътре в мен надеждата ми си мълчи.
Не зная как, но скоро ще се разруши.
Защо от мрака разгневен избликва светлина.
Дали случайно ме дарява с вяра за света.
Да потуша за миг страха си и сам да си шептя
“обичай ти”.
Сега очаквам утрото да ме рани
и пламъкът небесен да ме заслепи.
Кой ще заглуши безмълвните кошмари
и как ще чуя, че звънтят камбани, бият барабани вън.
Кой ще приюти бездомните клошари
и как ще пея, трогнат до сълзи от техните съдби на сън.
Кой ще заличи болезнени видения
и как ще зная, че съм нужен в този стегнат възел “аз и ти”
Кой ще ме спаси от вътрешни съмнения
и как ще губя в прах, в прах и пепел нашите мечти.
Душата ме боли, не трепва и не пита,
простена само с тревога скрита
все пак, обичай ти...
|
||||
2. |
Ако теб те няма
04:33
|
|||
|
Когато те напускам, неверен, боязлив,
дори не се замислям, там ще бъда ли щастлив.
И нежното ти рамо прегъва се след мен,
а теб, ако те няма някой ден,
а теб, ако те няма някой ден...
Когато се завръщам пак сърцето ми мълчи,
дори не те прегръщам, но разбирам как тежи.
И крехкото ти рамо прегъва се под мен.
тежестта ми да поеме, вместо мен.
А теб, ако те няма, а теб, ако те няма,
а теб, ако те няма някой ден...
Когато съм при тебе грехът ми спи.
В очите ти поглеждам дали прости.
С усмивка тъй небрежна, все същата си ти -
такава, както искам, завинаги. (Само ти.)
Дори не ме упрекваш, вина не търсиш в мен.
Аз оставам тук притихнал, победен,
а теб, ако те няма, а теб, ако те няма,
а теб, ако те няма някой ден...
|
||||
3. |
Молитва
03:31
|
|||
|
Моля се на Бога с отчаян зов,
моля се с тревога за живота нов.
Моля се да бъде ден,
Моля да съм прероден,
прероден от любов.
Моля се на Бога помъдрял, смирен,
моля се притихнал за доброто в мен.
Моля се да бъде ден,
с вярата си прероден,
прероден от любов.
Вече зная кой съм бил на този свят.
Бил съм птица там, където летят
с ветрове и мъгли
ято стари орли.
Мога с тях да умирам
и с тях да се раждам,
като никой друг грешен човек.
Вече зная кой съм бил и кой съм днес,
за безсмъртието зная всичко аз.
Да летя мога днес,
да горя мога днес,
да съм жив мога днес,
тъй както никой човек.
Вече зная кой съм бил и кой съм аз.
Зная кой ще съм в един следващ век.
И до сетния час
зная, смъртен съм аз
само в пътя нагоре, по пътя нагоре...
Като никой друг днешен човек.
|
||||
4. |
Не мога да повярвам
04:15
|
|
||
|
Не мога да повярвам
как животът ми събра
и тръгна с него някъде,
стигна чак накрай света.
Не мога да повярвам
как по пътя си сама
част по част от него ти раздаде
и неусетно разпиля.
Не мога да повярвам
как ще ми върнеш близостта,
а пътя ти назад към мене
не е суета.
Не мога да повярвам
как ще ми върнеш любовта
след известно време,
а тя не е била.
Не мога да повярвам в твоите думи,
че всичко е било лъжа
и днес да мисля - аз съм те изгубил,
а просто ти не си била. Не…
Не мога да повярвам как съм бързал
към нищото да се стремя,
без теб да продължа.
Не мога да повярвам,
че животът ми събра.
Част по част от него ти раздаде
и неусетно разпиля.
Не мога да повярвам,
че ще ми върнеш любовта
след известно време,
а тя не е била.
Сега те моля само, всичко свое си вземи
и думите излишни, с тях и всичките лъжи,
вземи си суетата и просто си тръгни ...
Единствено животът ми върни.
|
||||
5. |
|
|||
|
В сърцето си нося наесен
горещите чувства, които спестих
в една неписана песен
с рефрен от един пролетен стих.
В сърцето си нося напролет
надежда за миг от любов разцъфтял
и време за полет
от песен, която ти си пял.
Цветно е, дъгата е мост към брега, за двама.
Цветно е, пречистен притихва дъжда
и очаква следи недокосвани
да изпълнят с любов сетивата ни
от песен, която си пял, която си пял…
Не написа познатия стих в тази песен,
но запази горещите чувства, нали...
Толкова музика има наесен,
ще почакам, когато отново снегът завали.
Цветно е, дъгата е мост към брега, за двама.
Цветно е, пречистен нашепва дъжда
премълчаните думи заглъхнали,
обещаните ноти неписани,
разпиляните чувства изгубени,
от песен, която си пял.
Светът е пълен с любов
потърси я с усмивка през деня.
Светът е пълен с любов
потърси я в дъха на нощта.
Светът е пълен с любов
потърси я в душата си, ти сега.
Светът е пълен с любов
отвори й сърцето си -
тя идва сама.
Светът е песен, с много любов
Светът е есен пълна с любов
Светът е цветен от много любов
Светът е пролет пълна с любов
Светът е полет от силна любов
|
||||
6. |
Навреме
04:46
|
|||
|
Навреме се затвориха вратите ми назад
за минало, съмнения, игри.
Навреме се усетих силен пак във този кръговрат
и бъдеще видях във утрешните дни.
Навреме спрях да обещавам, празни кули да строя -
излишни думи, излишни думи в хилав строй.
Навреме, без да оцелявам, даже без да се боя
подреждам сивотата в календара свой.
Ще се раздам, ще се раздам,
ще се раздам на хората навреме.
Ще се раздам, ще се раздам,
ще се раздам, за да посеят утре.
И всяка жива част от мене
ще се роди във тях навреме.
Ще се раздам умирайки отвътре,
ще се раздам...
Навреме спрях да оцветявам свойте сънища, мечти
и черно-бели, черно-бели си стоят.
Сега заспивам, за да видя много ли ще ме боли,
когато пак опитам да им сложа цвят.
Ще надмогна ли навреме
непростимата вина
и без тъга, така навреме
да залича греха!?
Ще успея ли навреме
слабостта да разбера.
Ще живея ли навреме,
за да мога да простя!
|
||||
7. |
Когато
04:00
|
|||
|
Когато си по-делнична от всякога,
И правиш всичко да изглежда просто,
Когато и смехът ти не е празничен
Разбирам – отново ще се раждам.
Когато си далечна като залеза
И погледът ти гасне с цвят на теменуга,
Когато моят глас не стопля камъка
Разбирам – започвам да умирам.
Когато си по-делнична от всякога,
Когато си далечна като залеза,
Когато си гореща като пясъка
Аз разбирам колко те обичам.
Когато си гореща като пясъка,
И се отдаваш с пулса на вълните,
Когато и солта не е спестявана
Аз разбирам колко те обичам.
|
||||
8. |
За първи път
04:15
|
|||
|
Видях живота си назад,
през старо огледало
запазило и образи и цвят
от минало случайно оцеляло.
Открих по него как блестят
събития за първи път поели
на времето печалния си старт
и тъй ревниви към промени.
За първи път след вятъра съм тичал,
за първи път съм бил срещу вълни,
за първи път момиче съм обичал,
за първи път събарял съм стени.
За първи път след вятъра съм тичал,
за първи път съм бил срещу вълни,
за първи път без думи съм се вричал
да бъда аз - за първи път.
Сега се моля всеки ден
съдбата да е милостива,
да съхрани реликвите и мен
и пак за първи път да ги откривам.
Така ще мога да разкажа
на хората, на моите синове,
как за първи път се раждат
нови светове.
|
||||
9. |
Бяло
03:47
|
|||
|
След студа от сухи страсти и есенни листа
под снега на мойте чувства, пониква любовта.
Странно.
Сълзите ми как се стичат, превръщат се в роса,
а копнежите ми в пролетни цветя.
Бяла светлина. Надежда бяла.
Бели гълъби на ята,
с бялата коса на фея бяла,
свиват бели гнезда.
Бяла светлина. Стихия бяла.
Към небесната белота
с белите крила, орлица бяла,
самотно излетя, със гордост няма…
След страха от стари сенки и ничия вина
от духа на днешна вяра, поникват семена.
Странно.
Как от мъдростта човешка, светът забременя?
И любов роди за цялата земя….
Аз мога ли, да бъда птица бяла?
И да превърна ръцете си в крила,
И само да опитам,
да опитам да полетя.
Бяла светлина. Стихия бяла.
В тази приказна белота
мога ли и аз с надежда бяла
да разперя крила
Бяла светлина. Стихия бяла.
Горе в белите небеса
мога ли и аз с орлица бяла
Мога ли и аз да летя!
|
||||
10. |
Легенда
04:41
|
|||
|
Следвам твоите стъпки, ти следваш моя глас.
Двама, като птици следваме своя час.
А право към небето, блестящ като стрела
странен знак попътен сочи накрай света.
Стигнем ли там, какво ни чака?!
Мъдри съвети с послеслов
и светлина надвила мрака
с повик за любов.
Но спреш ли тук от слабост и в мен се приземиш,
крилата си ненужни с болка ще ми дариш.
Така ще следвам знака по пътя с четири крила -
една самотна птица поела накрай света!
Кой съм, кога и как живея с моите четири крила,
мога ли с тях да надживея тази свята земя?!
Кой съм, кога и как живея с моите четири крила,
мога ли с тях да надживея тази свята земя?!
Кога и как живея, с моите четири крила,
мога ли с тях да надживея тази свята земя?!
Кой съм, кога и как живея свил под крилете си гнезда,
мога ли сам да надживея моята и твоя съдба.
|
||||
11. |
Вземи ме
04:25
|
|||
|
Едва докосна ме в съня
и вместо утро, синкав здрач се спусна в мен.
Проплака дъжд и заваля,
нахлу студът и притъмня,
и в този час дори несподелен
без теб започва моят ден.
От облаци не виждам в очите ти небе,
не чувствам твоя полъх, а само ветрове.
Вземи ме с волната душа,
вземи ме с топлите ръце.
Изпий солената сълза
единствен белег на тъга.
Следа в пресъхнало море,
стрела в раненото сърце.
Вземи със себе си скръбта,
и слабостта ми на дете.
Изпий горчивата сълза
последен белег от съня,
не ме оставяй наранен
денят ти ще започва с мен.
Очите ти се сливат със синьото небе,
а твоят лек и нежен полъх
със бурни ветрове.
Вземи ме с волната душа
Изпий солената сълза
Вземи със себе си скръбта
Единствен белег на тъга
Изпий горчивата сълза
Последен белег от съня
|
||||
12. |
Приемам те
04:27
|
|
||
|
Не съм те питал за безкрая,
за утрото, за синьото небе
и как го носиш в себе си, не зная,
не питам и защо ми го отне.
Не съм те питал за прибоя,
за залеза и бурното море
дали се стига до брега, не зная,
не питам как, не питам от къде.
Приемам те, приемам те такава
приемам те без думи, без вина.
Приемам те, приемам те такава
приемам те каквато си била.
Не съм те питал за луната,
за звездните и сребърните дни.
Но питам себе си без дата -
приех ли те, каквато всъщност си?!
Приемам те, приемам те такава
приемам те без думи, без вина.
Приемам те, приемам те такава
приемам те каквато си сега.
|
||||
13. |
Стъпки
03:59
|
|
||
|
Стъпки пред прага, стъпки пред двора,
стъпки на мрачни и весели хора.
Стъпки, чиято следа се не губи,
стъпки щастливи, щастливи, плахи и груби.
Стъпки завинаги в мен отпечатани,
стъпки оставили диря в душата ми.
Стъпки, стъпки додето ви чувствам и чувам
ще съм спокоен, спокоен, че съществувам.
Стъпки пред прага, стъпки пред двора,
стъпки на мрачни и весели хора.
Стъпки, стъпки додето ви чувствам и чувам
ще съм спокоен, спокоен, че съществувам.
|
||||
14. |
Морето на зимата
04:40
|
|||
|
С последен поглед към морето
там на юг, полита ято.
Вълните стихват под небето
и шептят “сбогом лято”!
Брегът ще ги поеме и ще попие пяна
да се стопи безкрайната тъга,
а дюните притихват, тук никой не остана.
Самотни чайки пият от солта.
Последен миг, последни срещи,
спомен плах от нещо свято.
Следите още са горещи
и шептят “сбогом лято”!
Но прилив ги отмива и ситни песъчинки
налагат бавно зимната си власт.
Застиват и не парят, превръщат се в снежинки
и се разделят с лятната си страст.
Сезона за любов потърси бряг в олтара на небето.
Прие покорно своя зимен сън.
Сезона за любов потъна пак в сърцето на морето,
а вятъра вещае буря вън.
Сезона за любов потъна пак в сърцето на морето,
а вятъра вещае буря вън.
|
||||
Rumen Boyadjiev Bulgaria
Rumen Boyadjiev recommends:
няма как
go to albumIf you like Бяло, you may also like:
Giddy and ramshackle bedroom indie pop bursting with buoyant guitars and summery vocal hooks.
go to album
A Sword of Holly (2018 VERSION)
by Flora
An ambitious pop song cycle about human loneliness and fear, thick with harmonies and buoyed by tight musicianship.
go to album
When My Heart Felt Volcanic
by The Aces
Big, sparkling pop music from The Aces, with hooks for days and glimmering instrumentation.
go to album
20 years into her career, Kate Nash returns with her debut for Kill Rock Stars, full of the rich songwriting for which she’s known.
go to album
Rooting for Love
by Laetitia Sadier
featured on Bandcamp Radio Jan 23, 2024
go to album
